По чумаво
По чумаво ми сплетоха косите
(тя, чумата, избира си красиви...)
Невестите заплакаха с върбите
(мъжете ги заравяха по ниви...)
Тя, чумата, отнесе и децата
(беснееше и хапеше по тъмно.)
По дрезгав смях надмина Сатаната
(а гробището бе високо, стръмно...)
По чумаво облякоха ме с риза
(посипаха ми с въглени главата.)
Оная с хищна алчност ме облиза
и ми отряза със замах косата.
Тя, чумата, е грозна (и го знае!)
Невинна хубост затова поиска.
Баща ми ме заведе (днес ридае...)
Пък мама още чака. Плитка стиска...
Не помня чумаво. Но пътя зная.
И тръгнах с разпокъсаната риза.
На гробището спрях (то все е в края...)
И татковата лудост ме прониза.
Видях я във очите му. (Оная
посяваше се най-напред в очите...)
Потърсих после мама да позная.
И я открих... на чумата в косите.
04.01.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
