Jun 2, 2020, 9:17 AM

По детски

  Poetry » Other
1.3K 1 0

И топлината възкръсна богата

на цветове и аромати.

 

А ние, деца пред захарен памук,

не искаме да тръгваме,

сякаш ни стига да гледаме,

точно такива - идеалните поданици на Бог,

с наивност, убиваща от упор

всяко пълзящо изкушение,

със смирение и лупа

да събира светлината в изпепеление

 

Същата онази, дарила пъстрота

на сапунените ни мехури

поели към неизвестното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...