В това хоризонтално всекидневие,
което днес земята кръгла ми е дала,
аз искам с теб да тръгна наобратно,
наопаки, околовръст, по вертикала.
Отзад-напред израства любовта ми;
чертаем си диагонален звезден път.
Щом с тебе станем фигури космични
как може земни сили да ни спрат?
И в своя топъл шарен свят без рамки,
ако е нужно да съм по-геометрична,
централно нека тебе да поставя,
ала да те обичам ексцентрично!
© Ива Емануилова All rights reserved.
Впечатли ме!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
