По дланите
По дланите ми - толкова пътеки!
И мигове в дълбокото тежат,
в дълбокото на сините им вени...
Годините ги милват... и браздят!
Все още са красиви тези длани,
макар и с малко повече бразди...
Макар и с отпечатъци от рани,
които се обаждат щом вали!
И всяка тяхна линия разказва
за минало и бъдеще.
За мен.
Притиснати към топлата ми пазва,
ми шепнат и за повея студен.
За зимите, за пролетите светли,
за сините лета.
За есента.
За хората - усмихнати и бледни.
За чувства и безчувствия.
За грях.
Когато ги положат върху мене
с притисната насила жарка свещ...
ще бъдат безвъзвратни и студени,
изгладени от спомен и туптеж.
Затуй, когато някой ден, навярно,
ще трябва да полагам чужди длани,
ще дишам в тях, тъй, както куче вярно
притиска се до мъртвия стопанин.
Ще топля до последно, безотказно,
браздите по отпуснатите длани
на мама и на тате.
Няма празни
на оня свят студен да ги изпратя.
П.С. Макар че не се знае никога кой кого и кой по напред...
И мигове в дълбокото тежат,
в дълбокото на сините им вени...
Годините ги милват... и браздят!
Все още са красиви тези длани,
макар и с малко повече бразди...
Макар и с отпечатъци от рани,
които се обаждат щом вали!
И всяка тяхна линия разказва
за минало и бъдеще.
За мен.
Притиснати към топлата ми пазва,
ми шепнат и за повея студен.
За зимите, за пролетите светли,
за сините лета.
За есента.
За хората - усмихнати и бледни.
За чувства и безчувствия.
За грях.
Когато ги положат върху мене
с притисната насила жарка свещ...
ще бъдат безвъзвратни и студени,
изгладени от спомен и туптеж.
Затуй, когато някой ден, навярно,
ще трябва да полагам чужди длани,
ще дишам в тях, тъй, както куче вярно
притиска се до мъртвия стопанин.
Ще топля до последно, безотказно,
браздите по отпуснатите длани
на мама и на тате.
Няма празни
на оня свят студен да ги изпратя.
П.С. Макар че не се знае никога кой кого и кой по напред...
© Катя All rights reserved.
