По-добре...
Бледнее снимка в бледожълто
от спомена далечен избеляла.
Сивее в сърцето ми лице, вече "непознато",
а вероятно доста променено е сега.
Вече не боли и ми е безразлично.
Мислех си, че по-лесно ще е така...
Сгреших, но хлопна се вратата,
замина си от мене ти отдавна...
Що сълзи и молитви бяха,
калявах себе си и свиквах с мисълта,
че твоята любов измама е била, а не - нестихващ огън,
затова ни раздели "виновната" съдба.
Но за добро било е явно,
сега се смея над това,
а преди за малко живота си не продадох
на Ада черен тук на светлата Земя!
Закоравяло сърцето от сълзи,
на очите придава леден блясък.
И утре, щом те срещна с твоето момиче,
ще стискам горда сина си за ръка!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
