По друг начин аз не умея
ПО ДРУГ НАЧИН АЗ НЕ УМЕЯ
Змия се плъзна по тялото ми,
в сърцето ми се приюти
и ми каза: „Довери ми се!“
Аз и се доверих.
Паяк се спусна от тавана,
оплете паяжина около душата ми
и ми каза: „Довери ми се!“
Аз му се доверих.
Хамелеон обличаше различни одежди,
привличаше с красивите окраски
и ми казваше: „Довери ми се!“
Аз му се доверих!
Гарван се спусна с острия си клюн,
изкъше да изкълве очите ми,
но ми казваше: „Довери ми се!“
Аз прогледнах.
До момента мислех, че това са хора.
Страдах, болях, кървях,
ронех солени сълзи,
докато не разбрах,
че „Довери ми се!“ са просто лъжи.
Давала съм кредит на грешно доверие,
но сега как да живея в безверие?
Може да е глупаво, но прощавам
и отново доверие на хората давам.
Искам да живея,
а по друг начин аз не умея...
14 01 2016
© Надежда Борисова All rights reserved.
