По душа съм село...
По душа заприличах на село.
Тиха. Бавна. Спокойна. Красива.
До сеното, под сянка дебела,
спи кокошчица - пъстра и жилава.
Издължавам се в бавно очакване,
да се сетят да дойдат момците.
На хорото се хващам. Хак им е!
Все по-рано събуждам петлите.
По жаравата стъпвам разрошена.
От светулки си паля очите.
Набрашнена белея из нощите.
Пия тънка вода от чешмите.
Ако знаеш какъв е копнежът ми -
да потънем дълбоко във сламата.
Във града ми бодат таралежите.
Хайде, село да станем и двамата!
03.05.2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
