По две
Две стъпки… А между тях? Какво?
Надеждата, че утре няма да си сам… Че там ще стигнеш…
Нозе ожулени, очи подпухнали, а във сърцето мъничко добро…
Глава навел си, нямаш сили да я вдигнеш…
Две длани, стиснати в юмрук…
Непоклатима воля… Жажда!
Сърце бушуващо във тяло, уши улавящи във тишината всеки звук…
Човек си бил, а ето в теб животно се заражда…
Две думи… Казани наум.
И мисъл остра… Как бръснич плътта ти реже…
Стоиш пред себе си… Животът ти не е на лента – снимки във албум…
По пътя продължаваш си… Понеже!
Две нощи! През едната дъжд валя…
И завладяла бе съзнанието ти, мисълта за нея бе облякъл в хубави одежди…
Почакай! Не прибързвай, че отново – станала беля…
А капките красиви - дъжд - превърнали се във надежди…
Две устни… А между тях? Какво?
Апел? Желание за страст…? Не ме разсмивай!
Усеща те, че искаш да ù кажа нещо, но мълчиш… Защо?
А, всичко вътре в теб крещи – “Моля те, не си отивай…”
Две истини за теб… Какви?
На този свят дошъл си сам, и сам ще си отидеш…
Когато влюбен си – не се вини,
а позволи си ти да бùдеш…
© Съби Седник All rights reserved.
Имаш чудесна динамична образност, острота, емоция...поздравявам те!