По жицата
Къде остана Коледа с елхата
и скритите подаръци под нея,
и вярата във стареца с брадата,
и чудно украсената алея?
Къде прибрах си кънките, шейната,
защо и снежния човек го няма вече?
Защо така ме плаши тишината,
нима е детството ми толкова далече?
Кога дойде мигът, за който молех,
мигът, във който исках да порасна...
Защо не спира времето за отдих?
Защо и огънят в камината угасна?
Сега рисувам в пепелта от рани,
със трудностите на живота споря,
копнея за години извървяни,
в които беше лесно да се боря.
Усмихвам се със сълзи на очите,
защото вече ясно съм разбрала,
че лястовици бели са мечтите -
по жицата напразно съм вървяла...
© Елица All rights reserved.
