Apr 23, 2016, 9:00 PM

По кафе

  Poetry
507 0 1

Поканих те да пием по кафе,
а ти отпиваш щипките ми милост.
Изпиваш мен и моето сърце,
от топла глътка в обич да ме видиш.

 

И мигом ще се галиш от кръвта,
от пулса ми във вени ще танцуваш.
А аз ще литна в полет от мечта
и тъй ще бъда в мислите си влюбен.

 

Поканих те да пием по кафе,
а ти отпиваш щипките ми милост.
Изпиваш мен и моето небе -
да можеш от душа да се разкриеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...