Nov 24, 2016, 1:02 PM

По Коледа

  Poetry » Other
1.2K 1 0

Разказват, че по Коледа се случват чудеса.
Навярно случват се на някого и някъде.
В камината я изгорих аз моята елха,
преди години поела път за никъде.

 

Как капеха горчивите до кръв сълзи.
Как пареше душа от обич поболяла.
От безнадежност зейнаха към Ада сто врати, 
а Витлеемската звезда остана неизгряла.

 

По Коледа притихвам, като тънка струна.
И гоня призрачните спомени от мен.
Остана моята Коледа неизживяна
в разделящ ме от семейството ми ден.

 

Подаръци по Коледа не правя, и не чакам.
Тя,  Коледата, ми е отлетяла птичка.
На дъщеря си само много липсвам...
и много искам да е обичана – щастлива! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...