24 нояб. 2016 г., 13:02

По Коледа

1.2K 1 0

Разказват, че по Коледа се случват чудеса.
Навярно случват се на някого и някъде.
В камината я изгорих аз моята елха,
преди години поела път за никъде.

 

Как капеха горчивите до кръв сълзи.
Как пареше душа от обич поболяла.
От безнадежност зейнаха към Ада сто врати, 
а Витлеемската звезда остана неизгряла.

 

По Коледа притихвам, като тънка струна.
И гоня призрачните спомени от мен.
Остана моята Коледа неизживяна
в разделящ ме от семейството ми ден.

 

Подаръци по Коледа не правя, и не чакам.
Тя,  Коледата, ми е отлетяла птичка.
На дъщеря си само много липсвам...
и много искам да е обичана – щастлива! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...