Разказват, че по Коледа се случват чудеса.
Навярно случват се на някого и някъде.
В камината я изгорих аз моята елха,
преди години поела път за никъде.

Как капеха горчивите до кръв сълзи.
Как пареше душа от обич поболяла.
От безнадежност зейнаха към Ада сто врати, 
а Витлеемската звезда остана неизгряла.

По Коледа притихвам, като тънка струна.
И гоня призрачните спомени от мен.
Остана моята Коледа неизживяна
в разделящ ме от семейството ми ден.

Подаръци по Коледа не правя, и не чакам.
Тя,  Коледата, ми е отлетяла птичка.
На дъщеря си само много липсвам...
и много искам да е обичана – щастлива!