По кривите пътеки
839
0
0
Докато вървях по кривите пътеки
и се препъвах в безсмислени слова,
все търсих в другите утехи,
заменях истината за лъжа.
Така изгубих се накрая,
че си намерих слънчев дом.
Сега, приятели, живея в рая
и си пийвам сладък ром.
Пиша стихове за самотата,
а вятърът-немирник ги краде,
за да ги разхвърли над земята
с надеждата, че някой скитник
може да ги прочете.
© Росица Димова All rights reserved.
