Nov 8, 2012, 7:23 PM

По кривите пътеки 

  Poetry » Other
524 0 0

Докато вървях по кривите пътеки

и се препъвах в безсмислени слова,

все търсих в другите утехи,

заменях истината за лъжа.

 

Така изгубих се накрая,

че си намерих слънчев дом.

Сега, приятели, живея в рая

и си пийвам сладък ром.

 

Пиша стихове за самотата,

а вятърът-немирник ги краде,

за да ги разхвърли над земята

с надеждата, че някой скитник

може да ги прочете.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??