8.11.2012 г., 19:23 ч.

По кривите пътеки 

  Поезия » Друга
564 0 0

Докато вървях по кривите пътеки

и се препъвах в безсмислени слова,

все търсих в другите утехи,

заменях истината за лъжа.

 

Така изгубих се накрая,

че си намерих слънчев дом.

Сега, приятели, живея в рая

и си пийвам сладък ром.

 

Пиша стихове за самотата,

а вятърът-немирник ги краде,

за да ги разхвърли над земята

с надеждата, че някой скитник

може да ги прочете.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??