По-къса от три-четвърти чорап
На припек срещу слънцето или с обърнат към живота гръб,
държал се на каишката, изтъркала се до самия ръб
с един пирон, (забравил си годините, с прическа тип ръжда,
без формите за монокини, рисувани за сесия в дъжда),
до сянката изкудкудякала, или на спънат калдаръм,
и без билет – отказал се от банята обществена – налъм!
От вестник жълт, развита се обърнала фунийка слънчоглед,
(на бруст по локвите доплувала с накиснат в рими словоред,
с размазано мастило по колонката, наплюнчена в цитата)
прегърнала го като на война и както цветето – косата!
"Отдали се на светлината...". Хипарско е, звучи като майтап.
По-къса е историята от ластичен три-четвърти чорап.
... Луната е саханче златен боб за сива свита от велможи –
а аз я гледам като гръмната „Любов им дай... от мойта, боже!“
© Красимира Чакърова All rights reserved.
