По късен залез
 

По залез песните са тъжни. 
Вървят по кръг от тишина-
отброили толкоз тактове на изгрев, 
заспиват в хоризонта на нощта.

По залез звездната пътека
чертае по  отминали лета 
с една цигулка на Вивалди
в картини от годишни времена.

Преди да осребрее,
залезът е гроздобер.
Сбира всичките надежди
нагоре някъде поел.

И чака свое утро - светло
в нечий поглед отреден.

По струните ще го познае.
Нали е лъч от светлина!
Цигулка свири в късен залез 
с любов, годишни времена!