По Лилиев
Дали от тихият дъждец,
който ръми. И пак е пролет.
Дали, защото свеж ветрец
с разцъфналия дрян говори.
Дали отново пак (на пук)
надежди ще пришият дните.
Дали, защото днес и тук
от път се върнаха мечтите
и този дъжд ще ги измие.
Праха и делниците сиви,
зеленото калта ще скрие -
да станат дълги и красиви...
Дали, защото пролетта
дървета в розово рисува
или по-топла вечерта
във виолетово целува...
Но странно - някак изведнъж
в очите сто слънца изгряха
от онзи, чаканият дъжд,
който звъни на всяка стряха.
© Деа All rights reserved.
