по "Мигове" - ekstasis
Ех, ловецо на сънища,
в междузвездни пространства летиш,
(по ръба, с затрептели нозе)
не миг, а мигове да уловиш.
Те са в устрема волен на птицата.
На сърцето поредният блус.
Необятното синьо в цвета на ириса,
на целувката - нежният трепетен вкус.
Тези мигове, път за душата ти,
да достигнат неземния Рай.
Уловени светулкови пътища
ще засветят в сърцето ти, знай.
И дъхът ти ще спира от радост,
уловиш ли поредния миг,
ще изпълва душата ти благост
от безмълвния порив до вик...
ала шепот отронен ще чуе вятъра,
във крилете си сбрал светлина,
не отваряй очите си преди разсъмване,
да запазиш от мигове спомена.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Харесва ми!
