Всяко нещо по навик започваме,
дори и да звучи като наизустяване,
даже в любовта така се насочваме,
а казваме, че е само пристрастяване.
Любовта е нещо, което не се купува,
и всеки от нас от любов има нужда,
дори някой път да ни се струва –
толкова близка, а всъщност чужда.
Опознаем ли силата на любовта,
всички погледи в едно се събират,
център на вниманието е само тя –
защото старите навици не умират.
© Никица Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
