16.03.2014 г., 19:53

По навик

777 0 1

Всяко нещо по навик започваме,

дори и да звучи като наизустяване,

даже в любовта така се насочваме,

а казваме, че е само пристрастяване.

 

Любовта е нещо, което не се купува,

и всеки от нас от любов има нужда,

дори някой път да ни се струва –

толкова близка, а всъщност чужда.

 

Опознаем ли силата на любовта,

всички погледи в едно се събират,

център на вниманието е само тя –

защото старите навици не умират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Ееее, недей така
    Любовта не е навик
    Харесах стиха ти!
    Поздрав!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...