По незнайни пътеки пътувам
От незнайно зелено поле
по незнайни пътеки пътувам
и не зная къде ще ме спре
мойта орис, платната надула.
Днес съм тук, ала утре не знам
кой катун младостта ще приюти?
Коя песен, кой танц в моя храм
ще звънят невидяни, нечути?
И вървя, все така, под ръка –
свободата несменен е спътник.
Прекосяваме брод на река
или в кози пътеки се тътрим,
ще намерим ли пристана тих –
малка къщичка с дим от комина?
Там, където ще бъда щастлив
и сезоните светло ще минат.
© Иван Христов All rights reserved.
