6.07.2012 г., 7:04 ч.

По незнайни пътеки пътувам 

  Поезия » Друга
561 0 4

От незнайно зелено поле

по незнайни пътеки пътувам

и не зная къде ще ме спре

мойта орис, платната надула.

 

Днес съм тук, ала утре не знам

кой катун младостта ще приюти?

Коя песен, кой танц в моя храм

ще звънят невидяни, нечути?

 

И вървя, все така, под ръка –

свободата несменен е спътник.

Прекосяваме брод на река

или в кози пътеки се тътрим,

 

ще намерим ли пристана тих –

малка къщичка с дим от комина?

Там, където ще бъда щастлив

и сезоните светло ще минат.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??