По някаква си питомна традиция
Въпросите невидимо валят,
щом нощите не искат да заспиват.
И костите човъркащо болят,
напомняйки ми, че съм още жива.
Напомняйки ми, че до време е
надбягването с Божиите планове.
Единствен изход в нашето съвремие
е сам да изградиш капана си.
И ако там откриеш светлина,
навярно е посока за оттатък.
Дори багаж не трябва за това,
нито билетът да е подпечатан.
Дали ще ми хареса оня свят?
Мен оня свят дали ще ме хареса?
Или и там настъпил е обрат
и вече интересът клати феса.
Че всичките познати светове,
по някаква си питомна традиция,
щом дивото започне да зове
в основите си закопават взривове…
И краят е учудващо познат…
Началото се ражда подир взрива.
Въпросите невидимо валят,
а нощите не искат да заспиват…
© Дочка Василева All rights reserved.
