По принцип... И де факто
Не страдам, че ме няма в нечий списък
(било приятелски, или напротив).
Трагедии не правя, че ме плисват
с най-гъстото от калните си локви.
Закуските отдавна ги отсвирих
(обядът... ако мога - ще го вместя).
На всичките, които мразят (мир им!),
вечерята ми нека им е фèст-а.
На щъркелите давам стари жаби
(надявам се така да ги прогоня).
Билети с направление Зимбабве
дарих им, та с добро да ме запомнят.
А разните митични креатури
(с хронична тежка форма на безсъние)
надават жален вой за диктатура.
Спокойно, имам си корона. Трънена.
От слухове не се и впечатлявам
(закачам ги на кривата си джанка).
Разсмива ме словесната им плява.
Щом има светлина - ще има сянка.
Изобщо... А по принцип... И защото
(говори се, че злото е заразно)
е губене на време за едното
проклето его да сме зли.
И празни.
© Мая Попова All rights reserved.
