LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Mar 29, 2012, 8:17 PM

По пътека от тръни вървим 

  Poetry » Other
1060 0 15

Тебе тъй те стопи болестта,

че приличаш на вейчица слаба.

В двете сини очи-езера

и надеждата вече я няма.

 

И търкулва се тежка сълза

като камък в бездънната яма.

Твойте малки-големи деца

към небето крещят за пощада.

 

Но пощада не идва. Защо?

Ний по Господ ли хвърлихме камък,

та занича зад черния свод

на Косача злокобният блясък?

 

Тя, превита под тежкия кръст,

пада, става и пак продължава,

а духът ù, смалил своя ръст,

сила черпи, от где ли, не зная.

 

Майко моя, о, татко любим,

днес животът без жал ни разделя.

По пътека от тръни вървим

в тази наша последна неделя.

 

А тръбата тръби... Ето пак.

Ти живя на земята тъй кратко.

Хлопа тежка, зловеща врата...

 

Въздух... Моля ви! Въздух за татко...!

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??