Jun 26, 2010, 8:39 AM

По пътя

  Poetry
814 0 1

 

Поемаш по пътя на своите предци

далечни, свети и мъдри деди.

На всяка крачка дълбоко се взираш,

във всяка минута себе си преоткриваш.

 

Всеки ден е едно ново начало -

усмивка, надежда...

Всяка частица от теб се пробужда,

животът в теб се събужда.

 

Осмисли, оцени и пренапиши -

какво всъщност си ти?

В себе си дълбоко погледни

и своите заложби разгърни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...