По пътя
"... И никак не е важно, че ме има.
И нищо този факт дори не значи.
Натрупах ледове от много зими..."
radi. Ради Стефанов Р
По пътя
А ледовете в мен не се стопиха.
Замръзнали са всичките ми рани.
Във мен е тихо, много тихо
и всяка зима лъже пролетта ми.
И всеки сняг е следващата песен,
която ще затрупа тишината.
И пътят, моят път е лесен -
безумно кратък. Само до вратата.
Събраните ми празници са глухи,
не чуват нищо вече от години.
И скъсани са всичките ми струни,
премръзнали над трийсет зими.
Изгубиха се всичките ми сънища,
уплашени от залезите слепи.
Единствено душата ми е същата.
Мълчи. Пронизвана от ветровете.
11.02.2010
Венцислав Янакиев
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
