По пътя на греха...
Грешнице, нима ти някого обичаш,
докато кършиш свойта мръсна плът?!
Нима и в клетви още някому се вричаш,
когато друг докосва твойта пищна гръд?
Скитнице, пак търсиш си подслона
там, където друг отдавна заживял е.
И вечно бягаш с всички сили от закона,
а той отдавна като своя жертва тебе припознал е...
Невернице, спри... повярвай... замълчи,
животът не е само да си млада и красива.
Че младостта не се купува с вино и пари -
тя въплътява всички мигове щастливи.
И сама - потънала в забрава...
твойта мъка безконечна кой ще приюти?
Ти си марионетка - за „един път" ставаш,
след това мръсница си във мъжките очи!
Развратът ти чертае днес съдбата
или сама чертаеш своята съдба...
Но знай, за другите си просто непозната,
тръгнала по пътя на греха...
© Петя Боянова All rights reserved.
