Път дълъг пред мен прострян,
До някъде извървян, някъде пропълзян,
Къде отвеждаш ме без капчица свян,
Не виждаш ли, че в душата ми няма вече плам?
Пълзя от болки изтерзан,
Изправям се, за да се предам,
Рухвам пак и, отново запълзян,
Промъквам се по пътя неизвървян.
Огънят, дето в сърцето ми нявга горя,
Загасен е от опустошителна вълна,
Невидима остана проронена сълза
По изгубената топлина. ...