По пътя няма други знаци
ПО ПЪТЯ НЯМА ДРУГИ ЗНАЦИ
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella.
Проплаква пролетта у мен –
родила се след трудна зима.
Човек не е докрай сломен –
надежда за добро щом има.
Очаквам я – като крило,
което някой ангел спуска,
като отвара за любов –
сълза по сухите ми устни.
А после ще си ида, знай,
защото всичко съм раздала –
страстта от женския си май.
И неотменното начало.
© Валентина Йотова All rights reserved.
