По пътя си ще продължа
"Човек не трябва да остава пленник на миналото ..."
Една уважавана жена - политик
По "начертани" пътища в безкрая
в строй и в крак вървях,
намалях ход да си почина,
но да се спра за дълго, не посмях ...
Животът светлини и сенки ми поднесе,
прободе ме със хиляди стрели,
навеждах се, отново се изправях...
и ето ме: тело - решето, дух - кърви ...
Заблуден, лъган в идеали,
и възпитаван в суети,
оглеждам се сега, приятели да срещна,
отишли са си ... няма ги ... Уви!
Самичък със бастунче кретам,
подсвирквам нещо със уста,
усмихвам се на много провокатори ...
и пак по пътя си вървя ...
И пак напред, напред в безкрая,
към нови хоризонти и мечти,
ако по пътя се препъна,
аз сам ще стана ... и животът ми ще продължи!
© Владимир All rights reserved.
