По равния наклон на скръб неутолима

Comments

• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Благодаря, Катя.

  2019-07-10T23:01:34+03:00
• 

  troia (Катя Иванова)

  Благодаря ти за уточнението Миме. Аз не съм в час с модерната поезия и съм фенка на сонетите, а кой ли вече пише така... Мога само да ти кажа от личен опит, че колкото повече човек пише става по-добър, така че наистина няма място за отчаяние. Успех!

  2019-07-10T23:00:48+03:00
• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Не, Катя, това е упражнение по модерна поезия с нравоучителен характер. И носталгия по изгубеното вдъхновение. Вчерашната ми публикация възкреси някои спомени. Но не мога да си възстановя естествената и мелодична красота на "Горчиво" /колкото и ниско да е оценено тук/. Това е моят изказ и и моят стил. Каква ти тук любов? Можеш ли да пишеш - и с любов, и без любов /в плътския смисъл на думата, не любов към ближния или доброта и състрадание към всичко живо и т. н/ пак ще е пълноценно. Ако има дух и благодат. Но аз не се отчайвам. Сигурно има причина. Вярвам, че всичко, което ни се случва, е за добро.

  2019-07-10T22:37:14+03:00
• 

  troia (Катя Иванова)

  Това несподелена любов ли е? Не го разбрах.

  2019-07-10T21:50:17+03:00
• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Благодаря, успокоих се. А то както бяха почнали със сатъра... Вярно е, че съм многоглава и многожанрова ламя, ама отбор юнаци и юначки като почнат да ги секат, нямат време да никнат пак. Като ощавените ми крила. Благодаря, че ме коментираш, ценно е за мен.

  2019-07-10T19:48:55+03:00