По релсите...
Стая №151...
:)
Кой ли се е настанил тук!
Хм, релси...
Не ме кори... Аз нямах друга риза
и Двете си – отдавна, бях ти Дал,
нивото беше паднало, до Близост,
такава - между релси и трамвай...
И тъмно бе... Горчиво! И студено!
А въпреки, че скърцаше - от Страх,
високо да не стигнеш, аз се сменях,
бях Май... но тази Есен не успях...
Опитвах се, повярвай... И не чу ли,
как с дявола, се хванах - на облог,
че мога и в Лош сън да те пробудя
и че Ръждата, всъщност е... петно?
Изкиска се... и тръгна - за оттатък.
Доволен бе! Сред мириса - на Зло,
поне така, Той виждаше – нещата!
Какво, тук значи някакъв... Живот?
А днес вали... И аз до тебе спирам.
Не! Крача - между себе си и Краят!
Щом дяволи... И релси дерайлират,
когато хванат грешният... Трамвай...
© Ангел Колев All rights reserved.
