Dec 7, 2019, 8:36 PM  

Крило за ангел

  Poetry » Other
2.4K 12 63

 

По " С ПРЕЧУПЕНО КРИЛО"

на Ангелче13 ( Паднал ангел)

 

 

Обещах да открия и зная, че има

работилничка, дето поправят крила.

Още помня студа на полярната зима

и че аз като теб без крило съм била.

 

Изцеденият вятър от мъка и болка

е съблякал до голо душата ти, знам.

В милосърдния орден не съм доброволка,

но крилото си здраво на тебе ще дам.

 

Аз отдавна не търся небе за летежа,

който следва посоката в твойте мечти.

Но дочух на сърцето ти младо копнежа

и поисках крилото ми с теб да лети.

 

Ще ти бъде по мярка. Това го предричам!

Работилница няма да търся. От днес

аз крило подарявам ти и го наричам

да литне по ангелски с чувствен финес.

 

 

Дано полетиш отново на крилете на красивата си душа и те укрепнат, Ангелче!

 

Това е моят коледен подарък за теб с много обич! ❤️(А)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

The work is a contestant:

1 place

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...