elenabili (Елена Биларева)
298 2386
Jun 16, 2013, 8:48 AM

По стръмното 

  Poetry » Other
558 0 9

Разбира се, това се случва с всички:

умора, скука и така нататък.

Любов е първо. След това - в кавички.

Накрая се закотвяш във ината си.

 

Понякога ти светва за момент,

но може да е някаква партенка.

Животът сякаш е покрит с брезент,

а ти отдолу виждаш само сенки.

 

Понякога си мислиш, че боли,

но само докато усетиш Болката.

Земята постоянно се върти -

докато й изгубиш обиколките.

 

И този мъж - със стръмните очи -

си носи раните от много битки.

И загуби, и страхове...и все боли.

Вълните на живота. Няма плитко.

 

И този ден е с остри стъпала:

катериш се, а коленете - все във рани.

Не знам дали ми се обича на инат,

но знам, че съм избрала да остана.

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря!
  • Сега открих това стихотворение и се радвам, защото много ми хареса.
  • Големи са стиховете ти!!! Истинско удоволствие!
  • Ееееее! Не мога повече...настръхвам честно!!! Носиш силни усещания, посещавам те с интерес и вече ще е редовно!
  • "Понякога си мислиш, че боли,
    но само докато усетиш Болката."

    Силно!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Благодаря ти, Кети: за редовните посещения и за сърдечните коментари!
    Анна, разсмя ме коментарът ти
    Рада, спасението зависи от много хиксове Но се надявам да си права.

    Благодаря на всички!
  • Вълните на живота!Няма плитко!-наистина е така и колкото по-рано го разбере някой, толкова по-голям шанс има да се спаси!
  • Една прекрасна творба, написана от човек, отдавна осъзнал реалностите, но предпочел да е борец! Поздрав от сърце!
Random works
: ??:??