Oct 31, 2021, 9:19 AM

По стъпките на любовта

  Poetry » Love
539 0 2

Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.

Аз купувам от някого нещо
и прибирам в сърцето страстта.
Ще вечеряме двама на свещи
и ще търсим в света любовта.

Ще се смеем на някоя сцена
и на някой несръчен артист.
Представи си поляна зелена
и милувка на шепот златист.

Ако някога всичко погине,
ще те чакам во веки веков.
Ако падна и тъжно се срина,
изгради ме отново с любов.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Митко, не знам дали ще я намерите в света любовта. Светът погива от безлюбие. Надеждатата е в целунатите души, преди да се докоснат устните. Успех!
  • Толкова песенен е стихът ти, Митко!😍
    Радвам се, че в млад човек като теб е заложен този усет, при това с абсолютна точност! Поздравявам те!👍

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...