Oct 31, 2021, 9:19 AM

По стъпките на любовта 

  Poetry » Love
358 0 2

Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.

Аз купувам от някого нещо
и прибирам в сърцето страстта.
Ще вечеряме двама на свещи
и ще търсим в света любовта.

Ще се смеем на някоя сцена
и на някой несръчен артист.
Представи си поляна зелена
и милувка на шепот златист.

Ако някога всичко погине,
ще те чакам во веки веков.
Ако падна и тъжно се срина,
изгради ме отново с любов.


 

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Митко, не знам дали ще я намерите в света любовта. Светът погива от безлюбие. Надеждатата е в целунатите души, преди да се докоснат устните. Успех!
  • Толкова песенен е стихът ти, Митко!😍
    Радвам се, че в млад човек като теб е заложен този усет, при това с абсолютна точност! Поздравявам те!👍
Random works
: ??:??