Oct 31, 2021, 9:19 AM

По стъпките на любовта

  Poetry » Love
537 0 2

Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.

Аз купувам от някого нещо
и прибирам в сърцето страстта.
Ще вечеряме двама на свещи
и ще търсим в света любовта.

Ще се смеем на някоя сцена
и на някой несръчен артист.
Представи си поляна зелена
и милувка на шепот златист.

Ако някога всичко погине,
ще те чакам во веки веков.
Ако падна и тъжно се срина,
изгради ме отново с любов.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Митко, не знам дали ще я намерите в света любовта. Светът погива от безлюбие. Надеждатата е в целунатите души, преди да се докоснат устните. Успех!
  • Толкова песенен е стихът ти, Митко!😍
    Радвам се, че в млад човек като теб е заложен този усет, при това с абсолютна точност! Поздравявам те!👍

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...