По суша
Когато съм се раждала, феите ги нямало
и трите се разделяли с голямата любов,
едната вени рязала, другата припадала,
трета стихоплетствала поеми по Смирноф.
Не беше златно птичето на рамото ми кацнало,
бе най-обикновен от парка сив врабец,
изяде ми вечерята, изчезна като НЛО,
но още ми е мъчно за сладкия хитрец.
Било горещо лятото, когато съм се раждала,
върви ми все по суша и всичко ми е кът,
все празна ми е чашата и все ме мъчи жажда,
двулистни детелини във двора ми цъфтят.
© Ивон All rights reserved.
