По съмнало...
И си тръгва дъждът. Гали нежно капчуците.
А звездите бледнеят след него, и тъмни са.
Не се спират, не надничат в прозореца.
И са тъжни, по-тъжни от плачещи улици...
И си тръгва дъждът. И се спуска по стряхата.
И звездите след него немеят, и тъжни са.
А прозорецът, моят прозорец е тъмен.
Тишината нахлува в съня ми...
И си тръгва дъждът. Само кални след него
остават следи... И звездите някак си чужди са.
Не поглеждат дори през стъклото. По съмнало.
Тишината не иска да тръгне...
© Нели All rights reserved.
