Nella_gold (Нели ) Nella_gold (Нели )
3 841
Feb 28, 2010, 10:39 PM

По съмнало...

  Poetry » Other
705 0 4

И си тръгва дъждът. Гали нежно капчуците.

А звездите бледнеят след него, и тъмни са.

Не се спират, не надничат в прозореца.

И са тъжни, по-тъжни от плачещи улици...

 

И си тръгва дъждът. И се спуска по стряхата.

И звездите след него немеят, и тъжни са.

А прозорецът, моят прозорец е тъмен.

Тишината нахлува в съня ми...

 

И си тръгва дъждът. Само кални след него

остават следи... И звездите някак си чужди са.

Не поглеждат дори през стъклото. По съмнало.

Тишината не иска да тръгне...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0