По съмнало, по съмнало, когато...
По съмнало, по съмнало, когато
блестят на Изгрева сълзите...
Когато ги събирам по тревата,
и ги подреждам във очите...
По съмнало, по съмнало, когато
надигат страстен вик петлите,
мечтите ми, високите, когато
заседнат ниско в плитчините -
единствено, единствено тогава
се уча как без теб да дишам!
Денят ме учи как да те забравя.
Но вечерта... на теб мирише!
По съмнало, по съмнало съм само
една въздишка премълчана...
Нетраен аромат на твойто рамо.
Или предчувствие за рана.
По съмнало съм много тъжна песен,
в която те обича всяка нота...
Но хоризонта е предзимно тесен!
По-тесен от квадрата на Живота.
Ала без думи песента е няма...
Аранжиментът е различен.
Защото в текста никъде те няма.
Но всяка нота те обича!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова красиво пишеш, Гълъбина... всяко твое стихотворение е кехлибарено зърно като в броеница и... Тежи, Тежи както истинския янтар...!! Не спирай да пишеш - никога!
-
Навяващ малко тъга, но иначе
красив и докосващ стих!
Поздрави! -
Вълнуващ стих, хубав, мелодично-натъжаващ!
С удоволствие от прочита!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
