По тихите стъпки
Изкуство е да долавяш живота в себе си.
Всеки ден нещо се ражда и умира.
Да дишаш и живееш за другите.
Някаква странна радост те обхваща,
когато долавяш тихите стъпки на тези,
които мълчешком те отминават.
Тогава усещаш силата и безмълвните шепоти.
И ако някой спре до тебе и близостта говори,
че не си сам в живота.
че всичко е за другите, които са до тебе.
И ако топлината на вечерника нашепва,
че останал си човек,
ти не ще почувстваш хлад
в нощната тъма, макар на другите от себе си да си раздал.
Всяка нощ в твоя поглед образ мил се появява.
Но после... после в миг отлита
по тихите стъпки на живота.
© Йонка Янкова All rights reserved.
