По тихите стъпки
Изкуство е да долавяш живота в себе си.
Всеки ден нещо се ражда и умира.
Да дишаш и живееш за другите.
Някаква странна радост те обхваща,
когато долавяш тихите стъпки на тези,
които мълчешком те отминават.
Тогава усещаш силата и безмълвните шепоти.
И ако някой спре до тебе и близостта говори,
че не си сам в живота.
че всичко е за другите, които са до тебе.
И ако топлината на вечерника нашепва,
че останал си човек,
ти не ще почувстваш хлад
в нощната тъма, макар на другите от себе си да си раздал.
Всяка нощ в твоя поглед образ мил се появява.
Но после... после в миг отлита
по тихите стъпки на живота.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Гаврил за коментара
-
Винаги тихите стъпки проправят широкият път на живота.Философско осмислен стих за душевните ни ценности.
Поздрав! -
Благодаря ти Еси за коментара
-
Човек е щастлив, когато дава - когато дава любов, когато дава доброта. Прекрасен стих, Йонче! Силни аплодисменти!
-
Благодаря Руми за коментара
-
Прекрасно е, Йонка! Изпълнено е с доброта и човещина! Поздравявам те!
-
Благодаря ти Младен за направеният коментар
-
Това е едно от най-силните ти стихотворения, Йонка. В него си се издигнала до висока степен на прозрение. Силвия много точно е напипала и цитирала смислово-поетичната кулминация. Поставих в Любими и те поздравявам!
-
Благодаря Силве за направеният коментар
-
"Да дишаш и живееш за другите.
Някаква странна радост те обхваща,
когато долавяш тихите стъпки на тези,
които мълчешком те отминават."
Харесва ми, красиво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
