По японски
Наш,то село е планинско,
на красив баир лежи,
китно, цветно, романтично
с къщи бели, със липи.
Чудесата наши спрели
поглед на туристи от Киото,
щот изръсиха се вкупом онемели,
точно като праихме виното.
Чудна работа ша знайте,
културна нация е т,ва...
поклони ту вдясно, ту вляво правят,
ни знайш защо, ни знайш кога.
Разглеждат с ей таквиз усмивки
и щракат с „Кодаци“ в несвяст,
опитаха от тикви, грозде, сливи
накрай... дойдоха и у нас.
По чашка гроздова им сипах,
салата шопска им стъкмих,
от наздравици и ръкостискане
„Лека нощ „ си рекохме, по първи петли.
Ден след туй значимо посещение
кметът дотърча у нас:
„Канят те на суши приключение!
Ще те вземат довечера от вас.“
Отидох! Що да правя, етикет!
Опитах таз приумица чудата,
сурова риба и ориз в пакет,
причина, да ми куркат в тон червата,
За спомен изщракахме фото-сеанс
сред тез японци, чудати и мили...
моята особа с каскет, брадясал, в анфас
се мъдри нахилен и по японски щастлив.
© Валя Сотирова All rights reserved.
