По здрач
Любов ми предложи по здрач и
в мислите ми заваля.
Притворих безсилна клепачи.
Не исках да позволя
отново да власташ над мене
невидим, нежно-жесток.
Бях толкова дълго пленена
от любовта ти без срок,
че даже не знаех накрая
аз ли съм или не съм.
Сега искаш пак да играя...
Като в безпаметен сън
шепнеш, че съм красива,
понасяш ме на ръце
и аз, от любов полужива,
изтръгвам свойто сърце
и трепереща ти го давам -
прави го каквото щеш.
Съкровено ти се отдавам
със неистово лумнал копнеж.
Любов... можеш ли да я спреш?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
