По здрач звездите се разпалват
По здрач звездите се разпалват,
до семплост се събличат сетивата.
Очите ми със светлините се преливат
и тихо си говорят с тишината.
Със зрънце от любов посявам семе.
В небе от цветност никнат чудеса.
На розите приличат те навярно
със своята кадифена красота.
Със топла песен от мечтания
люлее се любов от светлини.
Безкрайност необятна от желания
пътеката бродира със звезди.
Поникват бели бисери, родени
от погледа на падаща звезда,
с милувка вятърът разпръсва
дъга от бисерност в нощта.
В такава вечер, нежна от дихания,
луната от любов се пламеней,
а разголената същност на душата
с една звезда далечна, ще се слей.
до семплост се събличат сетивата.
Очите ми със светлините се преливат
и тихо си говорят с тишината.
Със зрънце от любов посявам семе.
В небе от цветност никнат чудеса.
На розите приличат те навярно
със своята кадифена красота.
Със топла песен от мечтания
люлее се любов от светлини.
Безкрайност необятна от желания
пътеката бродира със звезди.
Поникват бели бисери, родени
от погледа на падаща звезда,
с милувка вятърът разпръсва
дъга от бисерност в нощта.
В такава вечер, нежна от дихания,
луната от любов се пламеней,
а разголената същност на душата
с една звезда далечна, ще се слей.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
