лъвче (Лъки)
122 999
May 10, 2011, 9:36 PM

По змийски 

  Poetry » Love
732 0 8

Изгърбен, залезът по билото се свлича, 
мечти се стапят в огнени искри. 
Душата пепел е - 
през пръстите изтича. 
Онемяло е небето 
и кърви. 
Не съм тъй кротка, 
както искаше ме, Боже! 
Ребро не съм 
и ябълката е една лъжа, 
по змийски само кожата си свличам, 
реша ли, 
че мъж 
си струва да обичам. 
Ела ме виж, 
когато съм любов 
и зряла есен, 
когато съм захвърлила 
и срам, 
и суета. 
Когато догмите разкъсвам на парчета 
и истинска, 
в очите му 
съм най-щастливата сълза. 
Ела и виж!
А след това - съди ме, 
но остави ми само този миг, 
във който съм 
последната му славеева песен! 
… после, 
удари ми тежкия плесник!

© Лъки All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??