Мислите за теб отново ме обземат,
хванал си ме все едно в капан.
Искам единствено да те забравя,
но владееш ме дори в съня.
Знаеш всяко мое слабо място,
контролираш ме дори сега.
Ръката си в косата ми прокарваш,
и ти харесва как настръхвам след това.
Като змия около мене се увиваш,
с едно движение спираш ми дъха.
Твоя бях веднага щом ме пожела,
и в играта на любов ме надигра.
© Мария Величкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
