Nov 22, 2016, 2:08 PM

Победена

  Poetry » Love
1K 2 1

Мислите за теб отново ме обземат,

хванал си ме все едно в капан.

Искам единствено да те забравя,

но владееш ме дори в съня.

 

Знаеш всяко мое слабо място,

контролираш ме дори сега.

Ръката си в косата ми прокарваш,

и ти харесва как настръхвам след това.

 

Като змия около мене се увиваш,

с едно движение спираш ми дъха.

Твоя бях веднага щом ме пожела,

и в играта на любов ме надигра.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Величкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...