Побирам се в очите ти
Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша
от устните ти пламва и трепери,
когато ехо в нощите изпраща
магията на тъмни гроздобери.
Фенерът гъделичка тиха сянка
със светла и изострена рапира.
И аз не зная, ти ли го запали,
но и не искам нищо да разбирам.
Побирам се в очите ти и дишам
от болките, за двама ни вековни.
Танинът нежността ми боядиса.
Дори да изтрезнееш, ще я помниш.
