Почерпено стихче
Когато мисълта ти се отвори,
събрала всички бръмбари отвън;
сърцето ти когато заговори,
макар и да е времето за сън;
когато във душата ти въздъхне
един отдавна минал епизод;
когато сам със себе си замръкнеш;
когато ти – добрият идиот,
усетиш, че светът ти се обръща,
че пак навлиза в тъмните води;
когато безвъзвратното се връща;
когато неболимото боли;
когато ти – безстрашният – потръпнеш
пред призрака на стари страхове
и пред гнета на идващото утре…
Недей!!!
Недей да пишеш стихове!!!
© Засегабезиме All rights reserved.
Сигурно не съм достатъчно добър идиот. 
