Aug 28, 2014, 8:49 PM  

Почерпено стихче 

  Poetry » Other
695 1 8

Когато мисълта ти се отвори,

събрала всички бръмбари отвън;

сърцето ти когато заговори,

макар и да е времето за сън;

когато във душата ти въздъхне

един отдавна минал епизод;

когато сам със себе си замръкнеш;

когато ти – добрият идиот,

усетиш, че светът ти се обръща,

че пак навлиза в тъмните води;

когато безвъзвратното се връща;

когато неболимото боли;

когато ти – безстрашният – потръпнеш

пред призрака на стари страхове

и пред гнета на идващото утре…

Недей!!!

Недей да пишеш стихове!!!

© Засегабезиме All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много, много силно! Ама писането, май - само тогава става...
  • Е, да, но тогава най-ми се пише! Сигурно не съм достатъчно добър идиот.
    Много ми хареса и успя да ме усмихне!
  • Добро е. С особен емоционален ритъм. Хареса ми.
  • Хареса ми!
  • Благодаря ви!
  • Прав си! В такива мигове стиховете са излишни. Приятелите вършат добра работа в случая, най-малкото са запознати с бръмбарите в главата ти и могат да те предпазят от призрака на старите ти страхове. Животът е низ от хубави и лоши моменти.Пожелавам ти хубавите да вземат превес и се надявам да прочета още твои стихове, особено ако са усмихващи Ама, да не ме накараш да чакам цяла година за следващото стихо?! Пиши!
  • Хареса ми,много!
  • Добре! Но ти пиши по-често! Особено ако са такива - готини
Random works
: ??:??