ПОЧТИ

Почти те позабравих вече,

не искам да те заблуждавам,

изчерпана до толкова далече

въпреки това, не съжалявам

за нищичко, което съм ти дала

и за това, което съм получила,

благодарение на тебе съм разбрала,

на мъдрост че животът ще ме учи,

ако себе си безкористно отдавам

на другите и служа със любов,

на жертвеност готова, и със слово

изпълвам им душите с благослов -

това е истинската обич,

а не терзание на чувства,

всякога така ще съм от полза

и живота ще превръщам във изкуство.

Почти те позабравих, но в душата

останаха болезнени следи,

да обичам се научих, но с цената

на страдание и на сълзи.