Sep 10, 2013, 8:52 PM

Почти

  Poetry » Other
526 0 0

 

ПОЧТИ

 

Почти те позабравих вече,

не искам да те заблуждавам,

изчерпана до толкова далече

въпреки това, не съжалявам

 

за нищичко, което съм ти дала

и за това, което съм получила,

благодарение на тебе съм разбрала,

на мъдрост че животът ще ме учи,

 

ако себе си безкористно отдавам

на другите и служа със любов,

на жертвеност готова, и със слово

изпълвам им душите с благослов -

 

това е истинската обич,

а не терзание на чувства,

всякога така ще съм от полза

и живота ще превръщам във изкуство.

 

Почти те позабравих, но в душата

останаха болезнени следи,

да обичам се научих, но с цената

на страдание и на сълзи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...