Почти биографично
Почти биографично
Делниците стягат възли
по моето чело.
Нормално е... в това
не виждам драма,
минало не ми тежи
- било какво било -
от бъдещето не,
не очаквам телеграма.
Живот, сега -
пратка до поискване
на неизвестен кръстопът.
През сто реки
направил мост,
аз търся истинския път...
на забързаните дни
неканен гост.
Пари и суета
презрял
- как бързо всичко
става прах -
аз нося на лицето своя дял
вина
и неизкупен още грях.
Тежко е да виждаш толкова
контрастно,
дори и в хаоса
да търсиш ред...
и не мога,
ей така безгласно
да приема
някакво случайно битие.
Стиховете ме връхлитат
в най-неудобния момент
- без лист и химикал -
както гладните
врабчета, бързо те отлитат
при друг, навярно
истински за тях копнял.
Но аз и за това нехая
- нали остава
в мене нежният им звън -
щом го чувам,
по детски ще мечтая,
дори да казват,
че животът
е един измислен сън.
© Запрян Колев All rights reserved.
)
